Занзибар през 2026
Всичко, което трябва да знаем за почивка на Занзибар през 2026 - настаняване, екскурзии и готов списък за багаж
С половинката ми определено сме любители на морето и лятото. И въпреки че се радваме на някое и друго спускане с шейна и бой със снежни топки, от известно време си мечтаем да „съкратим“ зимата и да прекараме няколко седмици на топло. След като преминахме през различни варианти, в крайна сметка се спряхме на Занзибар.
Ако искате готов списък за багаж, можете да изтеглите моя от бутона по-долу 🙂 Готов е за принтиране и включва всичко необходимо за една спокойна, слънчева ваканция. Можете да си отбелязвате какво вече е в куфара ви, както и да го допълните с вашите лични необходимости.
Къде се намира Занзибар и как избрахме него?
Занзибар е остров в Танзания – в югоизточната част на Африка и е на няколкостотин километра южно от Екватора насред водите на Индийския океан. Той е и първото място от Южното полукълбо, което имам удоволствието да сложа в списъка си с посетени дестинации.
От известно време обмисляхме къде да прекараме няколко от най-лютите зимни седмици – по възможност на топло и тропическо място, подходящо за шнорхелинг, почивка и някоя и друга екскурзия. Разгледахме различни варианти и сравнявахме полети, хотели и курорти, като се въртяхме основно около идеята за Азия – Тайланд, Виетнам. Така и не успяхме обаче да напаснем подходящи дати с желани дестинации и в крайна сметка го приехме като знак да оставим Азия за следващ път.
След като преценихме всички възможности и особености, се спряхме финално на Занзибар. Още след първите снимки на сините води, които видях, знаех, че островът ще остави своето място в моята обичаща морето душа.
Какво е важно да знаем, преди да изберем Занзибар?
Климатът на Занзибар е тропически – температурите са целогодишно високи, достойно конкуриращи се с най-топлите летни дни у нас. За сметка на това сезоните там се делят на сух и влажен. През годината има два сухи и два влажни сезона. Дългите дъждове започват от март до към края на май и въпреки че е топло, всекидневните тропически бури могат да продължат с часове. Периодът от юни до октомври пък се смята за най-подходящ за посещение заради ниските шансове за дъждове и една идея по-умерените температури. Тъй като се води силен сезон, тогава и цените на самолетни билети и хотели са традиционно по-високи. Периодът, който се пада в европейската зима – от ноември до февруари, е изключително привлекателен за туристи от нашия край на света. Имайте предвид, че ноември и декември е период на кратки дъждове на Занзибар, а месеците януари и февруари, когато пък го посетихме ние, се славят с най-високите температури през годината. За трите седмици, които ние прекарахме на острова, валя веднъж за няколко часа през нощта и веднъж за кратко през деня, което беше приятна разхлаждаща изненада. Температурата на водата е постоянно висока – между 24 и 29 градуса, така че там не може да се разчита на ободряващо топване в хладното море. 🙂
Религията на Занзибар може да е изненада за някого. Въпреки че основната част от Танзания са християни, на острова преобладаващо е мюсюлманското население. Добре е да се има предвид, когато предвиждате багажа си за пътуването. Тук няма стриктни изисквания, както в арабските държави, но оскъдното и неподходящо облекло е признак на лош вкус и неуважение към местната култура. В резортите и по плажовете се смята за прието, но ако посещавате някой от градовете и селата с местни жители, избягвайте късите поли и панталони и разголените горнища. Аз лично живеех по бански на шезлонга или пък във водата със слънцезащитната тениска от Декатлон през по-голямата част от времето. За останалите моменти в багажа ми преобладаваха дългите летни рокли от естествени материи. Жегите са непоносими, така че ленените и памучни дрехи в светли тонове ще са ви първи приятели. В последните години нищо не може да замени удобството на онлайн пазаруването и пробването на всичко в комфорта на дома ми, така че аз се сдобивам с най-любимите си рокли обикновено от FashionDays.
Отливите са важна особеност, за която е трудно да е подготвен човек, който не е ставал свидетел със собствените си очи и могат да бъдат разочароващи, ако не знаем какво да очакваме. За хората като нас, свикнали с малките и почти неусетни приливи и отливи тук, занзибарското драматично отдръпване на океана си беше цяла атракция. Ние имахме удоволствието да сме отседнали в хотел директно на плажа и да прекарваме часове наред, наслаждавайки се на морето. При прилив, водата залива стълбите на хотела, които водят към плажа и се вдига толкова нависоко, че от тях се спускахме директно с шнорхелите и плавниците. При отлив пък морето се дърпа на стотина метра навътре, разкривайки морското дъно. В тези моменти плажът се изпълва с местни жители, които събират водорасли.
Приливите и отливите за мен лично бяха едно от най-интересните неща на острова и всеки път не спирах да се удивлявам на природата и нейните способности. Морското дъно – толкова тъжно и повяхнало, останало без вода, рязко оживява при прилив, разкривайки цял един свят – водораслите стават яркозелени и потрепват весело, а всевъзможни цветни рибки плуват енергично насред камъни и изсъхнали корали. Едно и също място в рамките на няколко часа придобива съвсем различен облик и това се повтаря всекидневно. През различните дни, при прилив, се връщахме около едни и същи места и с времето свикнахме с живота на обитателите, любимите им коралчета и камъчета и дори създадохме подводни приятелства.
Тази синя рибка беше толкова красива и закачлива на живо, че няколко дни поред нарочно обикалях любимите ѝ места, само за да се погмуркам малко с нея и да ѝ се порадвам. Тя беше и главният виновник да поискаме да си купим екшън камера и още докато бяхме на острова си поръчахме нашата Insta360 екшън камера, която вече е готова за нови приключения.
Отливите и приливите са периодични природни явления и се влияят от гравитационните сили между Луната и Земята. Съответно са и лесно предвидими, а информацията е достъпна в интернет. За мен най-удобно беше да използвам приложение на часовника си, което ми показваше графично и в метри височина на водата – кога ще е прилив и кога отлив.
Така планирахме най-лесно дните си и знаехме кога ще има вода, защото шнорхелингът беше едно от любимите ни занимания по време на почивката.
Африка е очарователна, топла и приветлива, но все пак е Африка. Културата, стандартът на живот и цялостното усещане там е много далечно от европейското. Извън хотелските комплекси светът е по-див и първичен и това е съвсем нормално за местните, но за туристи, които посещават за първи път континента, може да е малко шокиращо. Ние бяхме отседнали в покрайнините на рибарско селище и прекарахме един предиобед в разходка из нашето и съседното село. Усещането за мен беше все едно съм влязла във филм. Червеникавата пръст, малките африканчета, тичащи из дворовете на порутените къщи с усмивка на лице. Всичко там се случва бавно, никой не бърза, хората лежат под сенките на палмовите дървета и пекат царевица на открити огнища.
Въпреки че всичко това звучи много романтично обаче, хората масово живеят сред бедност и мизерия. На острова голяма част от местните карат таксита, предлагат екскурзии и разходки и всеки турист за тях е потенциална печалба. По време на кратката ни разходка из селото, почти постоянно някой тръгваше след нас и упорито ни предлагаше услугите си като шофьор или екскурзовод. Хората често бяха напористи, вървяха след нас по доста време и трудно приемаха отказ. Тиха и спокойна разходка по белите плажни ивици също беше невъзможна по тази причина. Не сме се чувствали застрашени по никакъв начин, но може да е по-скоро досадно. Местните търговци почти постоянно се навъртат около хотелите и чакат туристите да излязат да поплуват, за да започнат да им предлагат стоките и услугите си. По време на нашия престой ни се случи да ни причакат с лодка, за да ни предлагат турове с делфини, а един упорит бизнесмен дори доплува до нас, докато се прибирахме от пореден шнорхелинг по време на един от високите приливи. 🙂 Репертоарът на всички е еднакъв и макар тогава да ни беше досадило, вече си го припомняме с усмивка и дори малко ни липсва.
Къде на острова да отседнем?
Занзибар не е безкрайно голям остров и въпреки това къде ще изберете да прекарате дните си е от основно значение за преживяването ви. От най-северната до най-южната точка разстоянието е малко под 100км и отнема над 2ч да се измине с автомобил. Пътищата са като цяло прилични за българските стандарти 😉 – неравни са и не очаквайте магистрали, но в голяма част от острова са асфалтирани. Движението е от лявата част на пътя, както във Великобритания и е доста хаотично. Местните карат бързо, присвяткат и свирят постоянно, изпреварват рисковано, а мотопедчета се шмугват чевръсто измежду колите и камионите. Въпреки че обичаме да шофираме и обикаляме Европа смело с автомобилите си, там не бихме си го причинили.
Голяма част от острова е основно туристическа, но главните курорти са няколко:
Nungwi и Kendwa на север са най-популярните места за отсядане, ако търсите класическо курортно преживяване. Там има най-голямо разнообразие на ресторанти, плажни заведения с шезлонги и дори нощни барове. Океанът там се влияе една идея по-малко от приливите и отливите и ще имате достъп до вода през по-голяма част от времето. Местата за настаняване в тази част са по-скъпи, освен това е и една от най-гъстонаселените с туристи части. Ако търсите шумно преживяване с много хора, това е мястото.
Paje и Jambiani на източния бряг на Занзибар са следващите по популярност райони за отсядане. Там е целогодишно доста ветровито и е подходящ район за любителите на водни спортове, като кайт сърфинг.
Stone Town – главният град на острова пък е в непосредствена близост до летището. Там има най-голямо разнообразие на магазини, ресторанти и забавления (не си представяйте молове и звезди Мишлен). В Stone Town се намира и най-голямото пристанище и от там тръгват голяма част от дневните екскурзии, като тази до Prison Island, на която отидохме ние.
Ние се спряхме на по-отдалечената и автентична част на Занзибар. Рибарското селце Kizimkazi, известно с най-красивите залези на острова, е разположено в най-югозападната му точка. Попаднахме на него случайно, след като първо се спряхме на хотела. Когато запазихме почивката си, хотелът беше чисто нов, имаше много малко отзиви, но всички бяха изключително добри. Резервирахме по време на Черен петък и уцелихме доста добри намаления в Booking и възможност за безплатно анулиране. Рискувахме и го запазихме, с идеята да следим отзивите и ако нещо ни притесни, да търсим ново място. В последствие се оказа, че сме направили страхотен избор, който идеално пасна на динамиката, която търсехме за почивката си.
Комплексът е разположен на скала над океана и разполага с малка тераска над плажа, която предлага директен достъп до белия пясък. Малък и спокоен е – основната част има не повече от 20-на стаи, разполага и с няколко двуетажни вили със собствени басейнчета. Признавам си, че докато четях отзивите преди да заминем, една част от мен се притесняваше, че ще бъдем измамени. Всички ревюта бяха положителни и хората посочваха управителя, сервитьорите и рецепционистите по имена – все неща, които ми се струваха много съмнителни. На Занзибар кацнахме през нощта и докато пътувахме с таксито до хотела (около час път), бях леко на тръни къде ще пристигнем, дори ми мина през ума, че мястото може да не съществува 🙂
Още на следващия ден започнах да разбирам какво са имали предвид предишните гости. Тъй като хотелът е малък и нов, персоналът на моменти беше повече от гостите. Всички бяха усмихнати и приветливи, запознаваха се с нас и се държаха все едно сме близки познати. Ако ние самите бяхме по-приказливи, вероятно щяхме да научим доста подробности за животите и историята им. 🙂
Важна подробност за хотела е наличието на генератор за ток. На острова токът често спира, понякога в продължение на повече от 12 часа. В такива моменти е важно хотелът да има надежден генератор – ние не сме усетили абсолютно никаква липса на електричество или пък интернет. Подходящо място е за дигитални номади, а виличките дори разполагат с отделен малък кабинет с бюро, идеален за работно място.
През по-голямата част от престоя си бяхме настанени в двойна стая, която сама по себе си беше огромна – разполагаше дори с котлони и кухненска част (въпреки че нямаше посуда, а и там магазините за хранителни стоки не са като при нас 🙂 ). А гледката от терасата беше просто страхотна – директно към океана и любимите ми залези.
За последните си три вечери в хотела пък получихме като подарък ъпгрейд на стаята и ни преместиха във виличка със собствен басейн. Въпреки че малко ни липсваше гледката от любимата стая, почивката край басейнчето се оказа точно нещото, от което имахме нужда в онзи момент.
Ако някой ден се върнем на Занзибар, не бих се поколебала да запазя същия хотел.
Какви забавления и екскурзии се предлагат?
Занзибар предлага разнообразие от екскурзии, турове и всякакви видове разходки. Обикновено можете да си ги запазите директно от хотела, в който сте настанени, като често това е и една от най-скъпите опции. Ние искахме по-спокойно преживяване и въпреки че прекарахме на острова близо три седмици, отидохме на едва две екскурзии. На какво се спряхме, какво препоръчвам с две ръце и какво не, ще ви разкажа в следващите редове.
Първата екскурзия, на която отидохме, беше разходката до Prison Island. За нея имам отделна история в блога, така че няма да изпадам в подробности тук, но накратко – ако обичате история и искате да видите големи, ама наистина големи костенурки, тази екскурзия е за вас. Тъй като лодките за Prison Island потеглят от Stone Town – старинната част на главния град на Занзибар, това преживяване най-често се съчетава именно с обиколка на града. Там можете да се докоснете до автентични занзибарски пазари за подправки, да се потопите в атмосферата на града и дори да посетите къщата-музей на Фреди Меркюри, който е роден именно на Занзибар. Лудницата в града е пълна и амбулантни търговци дебнат отвсякъде, така че не очаквайте спокойна разходка и пазете личните си вещи добре.
Споменавайки подправки – Занзибар е познат като островът на подправките, тъй като през 18 и 19 век е бил на челно място в света по производството им. И сега на острова има множество ферми за подправки, като повечето са по-скоро туристическа атракция. Предлагат се турове, на които ще ви разходят из фермата, ще ви запознаят с различните подправки, историята и отглеждането им. До последно мислехме да отидем на такава екскурзия, но така и не избрахме подходяща и в крайна сметка пропуснахме.
В близост до една от по-популярните ферми за подправки се намира и гората Jozani – домът на маймунките от вида червен колобус, които са ендемични – срещат се само и единствено на Занзибар. Посещението на Jozani е една от най-популярните атракции на Занзибар – можете да си го организирате самостоятелно, като закупите билети директно от сайта им и си осигурите единствено транспорта до мястото. Повечето хора обаче се спират на организирана екскурзия, която често се комбинира с посещение на Stone town или близката ферма за подправки.
Разходките с лодка, съчетани с плуване с делфини, са една от екскурзиите, на които най-много мечтаех да отида и ми звучаха страхотно. Качват ви на лодка, обикновено рано сутрин и потегляте в търсене на делфини, като дори имате възможност да поплувате с тях, щом ги откриете. Щом започнах да търся подходяща екскурзия обаче попаднах на множество негативни коментари и реших да се информирам малко повече за етичната гледна точка на преживяването. Оказа се, че повечето от лодките гонят делфините агресивно, ограждат ги, препречвайки им пътя за бягство, а туристи скачат отгоре им и настава борба кой ще ги достигне пръв и ще ги пипне. Цялостно е стресиращо за животните и смущава естествения им ритъм. Дори фирмата да се рекламира, като предлагаща „етични“ турове, всичко, което включва плуване с делфините, вероятно е далеч от подходящо.
Преживяването, което определено беше върхова точка на пътуването ни, всъщност не беше на Занзибар. Както и за Prison island, за сафарито в Танзания също имам цяла отделна статия в блога, където разказвам подробности за организацията и как премина денят. Да отида на сафари в Африка за мен беше сбъдната мечта – такава, която не съм предполагала, че скоро ще осъществя и трудно ще го опиша накратко. Ако обаче искате разнообразие от плажните преживявания и търсите малка доза адреналин, със сигурност помислете за сафари. Преживяването е от по-скъпите, които можете да изберете по време на почивката си, но си заслужава всеки цент.
Край съседния остров Мафия пък преминават миграционните пътеки на китови акули. От Занзибар се предлагат цели екскурзии с пътуване със самолет и нощувка на острова. Както и с делфините – плуването с китовите акули също е малко в сивата зона на морала и опазването на морските обитатели.
Синьо сафари, барбекюта на пясъчни плитчини и най-различни екскурзии за шнорхелинг са само малка част от останалите атракции, които могат да ви предложат на острова. Какво ще си избере човек и дали зависи само и единствено от личната преценка за почивка и няма правилно и грешно (може би единствено бих посъветвала да се помисли добре преди плуване с делфини). Моята препоръка обаче е да се проверяват добре отзивите и да се запазват екскурзии от по-сигурни места с повече ревюта. Подгответе си долари в брой, плащанията с карта, освен ако не запазите през GetYourGuide или Tripadvisor са практически невъзможни.
Подготовка за пътуването
Ако искате готов списък за багаж, можете да изтеглите моя ето тук 🙂 Готов е за принтиране и включва всичко необходимо за една спокойна, слънчева ваканция. Можете да си отбелязвате какво вече е в куфара ви, както и да го допълните с вашите лични необходимости.
Занзибар е леснодостъпна дестинация и не изисква кой знае каква подготовка. Има обаче няколко особености, което е добре да се знаят и за които ще споделя в следващите редове.
- Досега винаги сме организирали пътуванията си сами, без туроператори, агенции и чартърни полети. Самолетните билети си закупихме директно от сайта на Turkish Airlines и летяхме от Варна с едно прекачване в Истанбул. Летището в Истанбул е голямо, с доста магазини и ресторанти и има къде да се убият лесно няколко часа. Цените варират и ако сте гъвкави откъм дати, можете да намерите доста прилични варианти.
- Хотелите запазваме почти винаги през Booking.com, като обикновено търсим настанявания с оценка поне 9 и повече ревюта. Моята лична препоръка – сортирайте си отзивите по най-лоши и проверете най-напред от какво се оплакват хората. Ние бяхме отседнали в Johari Beach Resort в Kizimkazi и бихме се върнали там без дори да го мислим.
- Откъм документи за Занзибар има точно три задължителни неща. Освен валиден задграничен паспорт, трябва да имате и виза, както и задължителната им здравна застраховка. Заявлението за виза се попълва онлайн и се заплаща такса около 50 долара. Сайтът не е от най-интуитивните и иска малко търпение, трябва да прикачите и своя паспортна снимка. Като изключим това, всичко е доста лесно и бързо, а самите визи пристигат на посочения от вас имейл адрес. При пристигане в Занзибар преминавате на гишето за онлайн виза, където ви проверяват. Има опция и за виза при пристигане, но аз лично не я препоръчвам – опашките стават дълги и е много по-удобно да попълниш няколко формуляра онлайн в комфорта на дома си, отколкото на изтърбушено гише с полупищеща химикалка след 8-часов полет 🙂 Застраховката също се закупува онлайн, като е задължително да я имате преди да се качите на самолета. Провериха ни я още при кацането, преди да ни пуснат на терминала към паспортната и визова проверка. Важно е да е точно тяхната конкретна здравна застраховка, закупена от правителствения им сайт на този линк. Струва 44 долара за възрастен и 22 долара за дете над 2 години. Ако излизате от острова, дори да сте все още в Танзания, е добре да си носите документите. На нас ни поискаха застраховките за проверка при прибирането ни от сафарито след вътрешния полет.
- Интернет връзката е нещо, без което в днешно време трудно се живее, колкото и да е тъжно да си го признаем. Повечето добри хотели разполагат с безжичен интернет, но ако искате да сте свързани дори извън хотела и телефонът ви го поддържа, най-добре да си закупите eSIM с включен трафик. Ние използвахме GoMoWorld – връзката беше отлична, а цената – най-добрата, на която попаднахме. Не забравяйте да изключите трафика на българската си SIM карта, освен ако не искате доволна сметка на края на пътуването.
- Ваксините са спорна тема, в която няма да навлизам в дълбочина. Откъм задължителност – няма никакви изисквания за поставени ваксини при влизане в Занзибар от България или Турция, както и в обратна посока. Ние се консултирахме със специалист в РЗИ и в крайна сметка си поставихме ваксини за жълта треска за собствено спокойствие, а и като подготовка за бъдещи пътувания. Добре е да сте си подновили и ваксината за тетанус, особено ако, като мен, сте пропуснали последната от задължителния имунизационен календар.
- Комарите са един от малкото, по мое мнение, рискове на Занзибар. В Африка и на острова все още се среща малария, а комарите са основният ѝ преносител. Из онлайн пространството се носят легенди за таблетки срещу малария, които хората си поръчват полуконтрабандно от една конкретна аптека в Гърция. Ние доста почетохме по темата с маларията и е важно да се споменат няколко неща – таблетките няма да ви предпазят от малария, а са лекарство в случай на заболяване. Маларията освен това се дели на различни типове и ако заболеете, няма гаранция, че тези таблетки ще лекуват точно вашия тип. Колкото и тривиално да звучи, единствената и най-сигурна превенция е просто да не бъдете хапани. Добрият и редовно и обилно нанасян репелент ще е най-доброто ви оръжие в борбата срещу комарите, а в голяма част от резортите се пръска редовно срещу комари. За собствено спокойствие си носехме и репелент, който включихме в контакта в хотелската си стая още с пристигането. За близо трите седмици, които прекарахме там, нанасяхме спрей редовно, основно вечер и не бяхме ухапани нито веднъж. Разбира се, ако се почувствате зле и имате повишена температура, най-сигурно е да се консултирате с лекар.
- Официалната валута в Танзания е танзанийският шилинг, но на повечето места се приемат и американски долари. Местните са свикнали туристите да разполагат с долари и така обявяват и цените на екскурзиите в повечето случаи. Плащанията с карта са по-скоро мираж извън хотелите, а ако са възможни, то са съпроводени с такса. Най-добре си пригответе достатъчно долари в брой. Бакшишите са нещо, с което местните са свикнали и на което разчитат. Сред туристите е прието да се оставя бакшиш на абсолютно всеки – от шофьора на таксито, до сервитьорите в ресторантите, така че не е лошо да имате известна сума в дребни банкноти.
- Не на последно място – отвъд комарите и битовизмите, пригответе се за много спокойствие и красота! Занзибар е магичен, въпреки че може да са нужни няколко дни за аклиматизация към културата, отливите и обстановката. Веднъж щом му позволите обаче, ще открадне сърцето ви и няма да искате да си тръгнете. Заредете се със слънцезащита, настроение и пригответе маските и шнорхелите – най-вълнуващият свят се крие под морското равнище.
Благодаря ви, че останахте с мен до края на това приключение. Ако това, което споделям, ви е интересно, имате въпроси или просто искате да си поговорим за шарени рибки, пътешествия и морски залези, ще се радвам да се открием в Instagram.
Част от линковете в блога са афилиейт линкове. Ако направите покупка през тях, е възможно да получа малка комисиона без допълнителна цена за вас. Винаги споделям само продукти и услуги, които лично използвам и харесвам. Това е един от начините, по които блогът се поддържа и ми помага да продължавам да споделям приключенията, местата и красивите моменти по пътя.