Да изживееш "Цар Лъв"
Еднодневно сафари в Национален парк Микуми
Бях на около 5 години, когато с родителите ми се сдобихме с първия си семеен видео плейър. Касетката, която тогава получих – „Цар лъв“, вървеше непрестанно и като мнозина от децата на 90-те, и аз съм прекарала голяма част от детството си в компанията на Симба, Тимон и Пумба. Да отида на сафари в Африка и да се докосна до любимите си герои в естествената им среда, толкова различна от огражденията в дори най-хубавите зоопаркове, за мен беше сбъдната мечта. Една мечта, дълго чакала правилния момент, правилния човек и правилното място.
Национален парк Микуми
Еднодневното сафари в Микуми, което ние избрахме, може да се нарече накратко „сафари за начинаещи“. Национален парк Микуми се намира в югоизточната част на Танзания и е на около 1ч полет със самолет от Занзибар. Самият парк е в пъти по-малък от Серенгети или близкия Селус и това го прави идеален за посещение в рамките на ден, без да се налага да преспивате там – мисъл, която мен винаги малко ме е стряскала в мечтите ми за сафари.
Именно размерите на парка позволяват за кратко време да се срещнат възможно най-много животни, сред които и 4 вида от „Голямата петица на Африка“. Произлязъл още през 19ти век, именуващ най-трудните за ловуване животни, днес този термин се използва за 5те най-емблематични вида на континента и най-желаните за среща по време на сафари – лъв, леопард, носорог, бивол и слон. За съжаление носорозите в Микуми са станали жертва на тежко бракониерство и са изчезнали през 80те години. От няколко години се говори за възстановяването на популацията и повторното им заселване в парка, но за момента носорози там все още няма. Срещите с останалите 4 вида, както и другите не по-безинтересни животни, обаче са също толкова вълнуващи.
Как протече денят в Микуми
Денят ни започна все още по тъмно, когато таксито ни взе от хотела в 5 без 15. Сафарито запазихме през TripAdvisor и агенцията се погрижи за всичко – от трансфера до летището и обратно, през купуването на самолетните билети, до осигуряването на гид в парка. След кратка сутрешна суматоха на терминала за вътрешни полети, вече бяхме в мъничък 12-местен самолет „Чесна“ и летяхме над Танзания.
На пистата в Микуми кацнахме около 9 сутринта и почти веднага ни разпределиха по джипове и потеглихме, а с това започна и същинската част на деня.
Гидът ни посрещна с малко встъпителни думи за парка и животните, които ни предстоеше да срещнем. Даде ни насоки и кратък инструктаж как да се държим в близост до опасни хищници, ако имаме късмета да се докоснем до такива. Бяхме в изцяло отворен джип с три реда седалки, разположени амфитеатрално, което направи преживяването още по-вълнуващо. При потеглянето нямах ни най-малка представа какво ме очаква… 🙂
„Нека видим какво ще ни даде днес природата“ – така завърши встъпителния си инструктаж нашият гид. А природата раздаде с пълни шепи…
Да си на сафари е едно преживяване, коренно различно от посещение на зоопарк. Тук животните живеят своя собствен живот, саваната им е дом, а ние сме техни гости. Потеглихме с големи надежди, но умишлено се стараехме да снишим очакванията. За разлика от зоологическите градини, където всяко животно си има местенце, сафарито е игра на търсене – животните следват естествения си ритъм и някои от тях, като големите котки, са активни нощем, а през деня се таят и дремват по сенките,.
Шофьорите на джиповете общуват помежду си с радиостанции и ако някой забележи нещо интересно, подава сигнал на останалите. Почти веднага след като тръгнахме, радиото ни изпука и гидът ни съобщи, че ще побързаме, защото е получил съобщение за забелязан лъв. Първият вълнуващ момент беше, когато забелязахме стадо жирафи в далечината и въодушевени, помолихме шофьора да им се порадваме. Той просто се усмихна, обеща ни, че няма да си тръгнем без да видим жираф и продължи да бърза към мястото, където го бяха насочили колегите му – в парка жирафите са много, лъвовете – малко 🙂
Гледката, на която се натъкнахме, надмина всичките ни очаквания. Да се засече лъв посред бял ден на сафари е рядко срещано преживяване, а да се засече буден лъв – още по-рядко. В нашия случай попаднахме на групичка от две лъвици и един лъв, които дебнеха нищо неподозиращи прасенца, спящи под едно дърво. Лъвиците се приближаваха грациозно, готвещи се за скок, но в последния миг преди да се затичат, едно от прасенцата ги забеляза и опитът им беше осуетен.
Няколко минути по-късно получихме втори шанс да наблюдаваме лов, този път от броени метри. Замръзналите като статуетки лъвици дебнеха няколко импали и изчакваха подходящ момент за атака. Междувременно стадо жирафи се приближаваше любопитно. В този момент не смеех дори да дишам. Последвалата гонитба се разви за секунди, лъвиците се втурнаха към импалите, които се оказаха прекалено бързи за тях. Котките обаче бързо се прегрупираха и пресрещнаха неразумно приближило се малко жирафче. За негов късмет, вече изморените лъвици не можаха да насмогнат на темпото му и жирафчето се отърва само с гризване по крака.
В природата, когато сме толкова близо до диви животни, е особено важно да слушаме инструкциите на гидовете. Както вече ви споменах, ние бяхме в отворен джип. Това означава, че между гладните лъвове и нас няма никаква преграда, животните минават толкова близо, че дори само да се протегнеш и можеш да ги докоснеш по пухкавата опашка. В такива моменти бяхме предупредени да запазим тишина и да не мърдаме много. Зрението на лъвовете е различно от нашето, те разчитат много повече на обоняние, а през деня не виждат цветовете и силуетите така ярко, както ние. За тях джипът е едно огромно метално животно, а не кутийка, пълна с малки вкусни хора. Миризмите на всички се примесват с тези на метал и гориво от джиповете и лъвът не може да ни разграничи от превозното средство. Ако обаче човек слезе или побегне, бързо може да се превърне в закуска.
Всичко това се разви едва в рамките на първия половин до един час, от качването ни в джипа, а имах чувството, че е минал половината ден. Тепърва ни предстояха спиращи дъха срещи.
Потеглихме по една пътека, но в този момент там пресичаха стадо биволи. Африканският бивол е огромен и изключително силен и агресивен, движи се в големи стада и това го прави трудна плячка за хищниците. В нашия случай имаше биволи докъдето поглед стига, нямаше как да изчакаме всички да пресекат, нито пък да ги заобиколим, затова поехме по друга пътека. Пресрещнахме и малко стадо брадавичести прасета – африканските глигани, станали по-известни сред хората просто като Пумба 🙂
Следващата ни спирка беше басейнът на хипопотамите, където слязохме от джипа и се разтъпкахме по брега, докато хипопотамите взимаха баня. Ту се потапяха, ту се подаваха отново, подобни на огромни лъскави канари насред мътната вода. Хипопотамите са изключително териториални животни и към тях човек трябва да се отнася с голямо внимание. Въпреки че са тревопасни, тези сладки гиганти са най-големият причинител на смъртни случаи от диви животни в Африка. Порадвахме се на хипопотамите, както и на малко стадо слончета, които пиеха вода в единия край на „басейна“ – тогава ми се виждаха толкова близо, че дори заподскачах от радост 🙂
Една от неприятните страни на сафаритата е, че джиповете с туристи, които обикалят из парковете понякога се усещат като че ли са повече от животните. Често се движат в групи, а ако някой забележи нещо интересно и съобщи на останалите, навалицата може да стане доста неприятна. Тук дойде и моментът, в който бяхме най-благодарни, че сме попаднали на точния шофьор. Вместо да останем и да се блъскаме с останалите джипове, ние потеглихме по по-малко популярен път. В този момент слънцето вече силно напичаше и вятърът в бързо движещия се джип беше добре дошъл. След изпълнената с емоции сутрин, да се повозим за кратко из саваната и да се радваме на дървета, птици и някой и друг далечен жираф се усещаше като истинска почивка за съзнанието.
Не след дълго гидът ни забеляза стадо слончета, движещи се в страни от пътя и ги последва. Слоновете се бяха насочили към близката рекичка за водопой – два големи женски слона с няколко малки в различни размери. С 20-те си години опит като сафари гид, нашият шофьор умело прецени колко точно да се приближи и кога да спре. Едната от слониците обаче не беше съвсем доволна от присъствието ни, размаха уши и наточи бивни към нас, издавайки силен вой. Беше на не повече от два-три метра. В този момент времето сякаш спира – не мърдаш, не говориш, усещаш само силното туптене на сърцето в гърдите си и осъзнаваш колко малък си на фона на дивата природа. Слончетата продължиха по пътя си към поточето, а ние ги последвахме и поспряхме да ги погледаме от отсрещния бряг. Подредените в редичка слонове, пиещи вода, махащи с големите си уши, пръскащи и поливащи се с хоботите си, са картина, която никога няма да забравя. Можех да ги наблюдавам с часове.
Следващата вълнуваща среща не закъсня. В началото на деня ни бяха обещани жирафи и жирафи получихме. Натъкнахме се на едно стадо, пасящи из високата растителност. Жирафите са доста по-бързи и плашливи от слоновете и нямахме възможността да ги доближим толкова много, но въпреки това успяхме да им се порадваме. В комплект с тях обикновено се движат зебри и импали. Тъй като жирафите са високи и виждат надалеч, те успяват много по-рано да забележат опасностите, като лъвове и леопарди. Останалите тревопасни се навъртат около тях и ги използват като система за ранно предупреждение. Ако жирафът бяга, вероятно се задава хищник 🙂 Жирафите в парк Микуми са специална кръстоска и местните ги наричат „масайски жирафи“ заради формата на петната им, която наподобява традиционното облекло на местното племе масаи.
Бяхме се отдалечили доста от самолетната писта и от базата, в която стартирахме сафарито, а наближаваше обяд и беше време да потегляме в обратна посока. Преди да достигнем стола, където щяхме да си починем за кратко обаче ни очакваше още една незабравима слонска среща. Докато пътувахме, забелязахме ново стадо слонове, които пасяха точно до пътя. Приближихме ги спокойно, а те ни огледаха любопитно, този път без излишна драма и продължиха с обяда си. Само едно малко слонче се развълнува, изпъна хобот и ме изпръска с капки дъждовна вода, събрана от листата, които хрупаше.
Обядът беше включен в програмата на сафарито и беше организиран в голяма постройка, подобна на училищен стол. Храната беше на принципа на бюфет и имаше немалко разнообразие, така че ако не сте особено гнусливи, няма да останете гладни. Ако обаче хигиената ви притеснява, най-добре си носете нещо дребно за подкрепа. Тук е моментът и да спомена, че в джипа ни имаше голяма хладилна кутия с предостатъчно вода и безалкохолни напитки за всички, така че не сме изпитали недостиг. Водата е от жизненоважно значение – въпреки че сме в открит джип и подухва, жегата изобщо не е шега работа. В момента, в който слязохме от колата на прежурящото обедно африканско слънце, имах усещането, че съм попаднала в пещ.
Един забавен момент беше, когато ни предупредиха да не оставяме нищо в джипа, когато слизаме, защото „маймуните крадат“. И за нагледно доказателство, в момента в който паркирахме, видяхме как група маймуни преравят съседния джип в търсене на лакомства. Една дори се беше скрила в сянката на един автомобил и, заобиколена от опаковки от бонбони, си похапваше сладко. След като обядът приключи маймуните минаха на инспекция за останки по масите, досущ като уличните котки, с които ние сме свикнали по ресторантите на открито у нас.
Освежени и отпочинали, се натоварихме отново в джипа – оставаха ни около час-два за обиколка преди полета ни на връщане. Гидът ни даде всичко от себе си да открие леопард – обикаляхме из горички, а той преглеждаше клоните на самотни дървета с бинокъл. Леопардите, също като лъвовете, са почти неоткриваеми денем – често спят някъде по високите клони, а в саваната дърветата са безброй. Въпреки че нямахме късмет да зърнем леопард, денят приключи по най-прекрасния начин. Докато се взирахме в клоните на поредното дърво, рязко заваля силен тропически дъжд. Изведнъж във въздуха вече се усещаше само мириса на мокра пръст и трева, саваната утихна и чувахме единствено ромоленето на тежките капки, а цветовете сякаш станаха по-ярки. Беше магичен финал на един невероятен, излязъл право от мечтите ми ден.
Останалата част от деня ми премина малко като в мъгла. Бяхме станали в 4 сутринта и умората, жегата и емоциите започнаха да взимат превес. Закараха ни до пистата, където отново се качихме в малкия самолет и излетяхме на фона на дъжда и падащите до нас светкавици. На летището в Занзибар ни чакаше шофьорът от сутринта, за да ни прибере обратно в хотела.
Практически съвети за организацията и преживяването
- Избирайте внимателно туроператора – офертите са десетки, на острова всеки предлага туристически услуги. Ние избрахме тази оферта от Hola Africa, като запазихме през TripAdvisor и платихме всичко с карта директно на сайта. Моят съвет е да преглеждате внимателно коментарите и оценките, преди да се спрете на оферта.
- Имайте реалистични очаквания – сафарито няма нищо общо с разходка в зоопарк и няма никаква гаранция, че ще видите най-желаните си животни. Опитайте се да се радвате на деня, на саваната, на приключението, всичко останало е бонус.
- Уважавайте природата и животните – ние сме гости в техния дом и не е редно да замърсяваме, да навлизаме в личното им пространство и да ги дразним. Не се опитвайте да ги пипате или храните!
- Ако ви прилошава в автомобил най-добре си предвидете някакви медикаменти, като разбира се се посъветвате с лекар или фармацевт. Пътеките, по които обикалят джиповете са черни, с множество неравности, понякога се излиза офроуд. Закопчайте коланите си и се дръжте здраво, особено ако сте в отворен джип 🙂
- Слънцезащитата е повече от задължителна – слънцето е адски силно и може неусетно да изгорите в движещия се автомобил. Ние използваме тази, като най-често я купуваме от емаг – верен спътник ни е както за морските почивки, така и за всекидневието през лятото.
- Репелент, репелент и пак репелент 🙂 Напръскайте се добре и си носете за освежаване по време на самото сафари. Ние се пръскахме фанатично и не ни ухапа нито един комар. Проучихме добре съставките, които отблъскват тигровите комар и се спряхме на този препарат от Декатлон.
- Опитайте се да се облечете със светли дрехи в земни/телесни тонове – бежово, бяло, светлозелено са най-подходящите цветове. Естетиката настрана, ярките цветове привличат мухите цеце, които хапят много неприятно. Най-добре си предвидете дрехи с дълги крачоли и ръкави или поне нещо за намятане. Ако е възможно, изберете естествените материи и имайте предвид, че в края на деня вероятно ще сте доста прашни. Удобните затворени обувки са добра идея, избягвайте сандалите и чехлите.
- Пригответе си пари в брой – дори да си запазите и платите сафарито онлайн, разпространена практика е да се остави бакшиш на гида, както и на шофьора на таксито.
- Предвидете сафарито си в момент, в който сте достатъчно отпочинали, за да успеете да му се насладите. Преживяването е наситено с емоции и е много изморително, дори като изключим ранното ставане.
- И един бонус съвет – наистина внимавайте с маймуните 🙂 Може да изглеждат забавни и мнозина дори да ги намират за очарователни, но все пак са диви животни. И докато повечето животни в парка избягват преките контакти с хора, маймуните доста смело се доближават. Не им давайте храна и най-добре не ги преследвайте, за да се снимате с тях – освен че човешките лакомства могат да им навредят, едно ухапване от маймуна означава поредица от тежки ваксини срещу бяс.
За мен сафарито беше истинска сбъдната мечта и преживяване, което бих повторила без да ми мигне окото. Благодаря, че останахте с мен до края на историята – ще се радвам на всяко споделяне, а ако пък имате още въпроси или искате да си поговорим за пътешествия, животни и приключения с малки самолети, можете да ме откриете в Instagram.
Част от линковете в блога са афилиейт линкове. Ако направите покупка през тях, е възможно да получа малка комисиона без допълнителна цена за вас. Винаги споделям само продукти и услуги, които лично използвам и харесвам. Това е един от начините, по които блогът се поддържа и ми помага да продължавам да споделям приключенията, местата и красивите моменти по пътя.